С ВЪЗСТАНОВКА В ПАРК „КАЗАРМИТЕ“ СЕВЛИЕВО ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ 110 Г. ОТ МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА

Преди 110 години части от Девета плевенска дивизия (34-и полк) буквално спасяват България от унищожение. Това се случва на 16-и юли 1913 година. Последният бой е при прохода Предела над Разлог и е като в приказките – командирът на полка Рашо Георгиев повежда с извадена сабя и на коня си храбреците, съпровождан от знамето и музиката.

Само пет дена преди това тези герои са на повече от 200 километра оттам. На 11 юли части от Девета дивизия разбиват сърбите при Модра стена след прохода Свети Никола, започващ след село Чупрене. На 12-и юли се връщат в споменатото село, където една дружина от 34-ти полк е пратена към Видин, а на останалите е заповядано да тръгват към прохода Петрохан, където да спрат настъпващите без съпротива румънски части.

Изминавайки над 60 км, ротите пристигат вечерта на същия ден в землището на Берковица. На следващия ден голяма част от Девета дивизия в следствие на разнопосочните заповеди и решения да ни се оказва съпротива на румънците, започват да се предават и да получават уволнителни бележки от врага.

За щастие полковото знаме е дадено за охрана в ротата на фелдфебел Иван Йонко Ковашки и той отказва да го предаде, като около него се събират първите непредали се войници в състав от 38 човека, между които споменатият Иван Ковашки, фелдфебел Тано Вътов, капелмайсторът на полка Камен Луков и още 35 бойци, сред тях и един от музикантите с флигорна. По-късно към тях се присъединяват около 60 човека от картечната рота с шест картечници, водени от фелдфебела на ротата Марин Попов от село Чадърлии, дн. Сенник.

Малко по-късно към тях си присъединяват нови, отказали да се предадат, герои и бройката им вече е около 600 човека. До края на деня те водят бой с румънските части, които имат намерение да влязят в
София през Петрохан. Разбрали огромната си грешка, от Главното командване на 14-и юли изпращат благодарствена телефонограма до частите, в която им благодарят за защитата на столицата
и им нареждат да тръгнат към гара Своге, където да се качват и да отиват към Мехомия, за да спират пък гръцките части, напиращи към Пловдив.

От един часа след пладне до вечерта войниците стигат на гара Своге, изминавайки близо 70 км, където веднага се качват на товарните вагони, определени за тях. Сутринта на 15-и юли слизат на гара Белово, от където следват нови 80 км до Мехомия. Минават през града и се насочват към настъпващите гръцки части от прохода Предела.

Целият следобед на 15-и и до към 13:00 часа след пладне на 16-и юли водят бой с
превъзхождащия ги числено и като въоръжение противник, като го отхвърлят към най-горната част на Предела. Там противникът, вече здраво окопан, се опитва да даде решителен отпор. И тъй като на нашите части е обявено, че примирието е определено за 14:00 часа след пладне, полковник Рашо Георгиев повежда нечувана атака по гръцките позиции, с цел да ги отхвърли надолу преди примирието и гърците да нямат претенции към Пловдив.

Тъй като много от войниците нямат пушки, Рашо Георгиев вади сабята си и както е на коня си Улей, ги повежда с думите: „Троянци, не бойте се от тези мръсни поганци! Напред, ще ги прогоним, те са заградени вече. И аз нямам пушка, но по-сполучливо на месо ще удряме!“ С тези думи на командира, с развятото знаме до него, носено от знаменосеца Данаил
Узунов, свирещата полкова музика начело с Камен Луков, троянци се впускат „На нож“ в гръцките редици! Знаменосецът пада убит! Знамето е поето от адютанта му фелтфебела Илия Пенков Попски от Ново село. Настава ужасен бой, сабята на
командира Рашо Георгиев запява смъртоносна песен върху главите на агресорите, музиката продължават да свирят, а войниците влизат в ръкопашна схватка. Врагът не издържа и се разбягва, част от тях се предават. Часът е 2:15 след обед на 16 юли 1913 г.