Храм „Света Троица”

ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА”

Възможността да се построи „нова”  църква в Севлиево била използвана веднага след края  на т.нар. църковна борба, завършила през февруари 1870 г. с узаконяването със султански ферман на Българската екзархия. Най-уважаваните представители на българската общност, които били и църковни настоятели, събрали веднага необходимите средства. Възложили строежа на прочутия български майстор строител от Трявна Уста Генчо Кънев „Големия” /1828 – 1890/.

Църквата „Света Троица” се въздигнала като една от най-представителните сгради в Севлиево до Освобождението. На западната фасада над входа й е поставен следния надпис: „ Съградися тази свята църква в името на света Троица, светите равноапостоли български просветители Кирил и Методия и свети Йоана Рилски с пристояването и иждивението на родолюбивите севлиевски граждани Севлиево, 1870 Октомври 19”.

Още преди Освобождението църквата Света Троица се превръща в едно от средищата на духовния и обществен живот в града.

Внушителната сграда е изградена от дялан местен камък с три олтарни абсиди, като средната се издига до покрива. Красотата на бароковите форми и линии продължава и във вътрешността на храма – високи и стройни колони поддържат широки полукръгли арки, върху които се издига голям купол. Иконите за първия иконостас на храма са изписани от известните иконописци Станислав Доспевски и Цаню Захариев през 1870-1872 г. След направата на нов иконостас част от тази изключително ценна иконна сбирка е пренесена през 1905 г. в новопостроената църква на Батошевския девически манастир.

Стенописите са красиво изписани,  радват очите и извисяват духа. В двора на храма са гробниците на руските войни, загинали за освобождението на България. При олтара на църквата са погребани обесените на площада в Севлиево ръководители на Априлското въстание в Севлиевския край. В близост, в тишината на църковния двор, почива и председателят на революционния комитет Стефан Пешев, принесъл се заедно с другарите си в жертва пред олтара на свободата.