АРХИТЕКТУРНО-ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС
„ДАНДОЛОВИ КЪЩИ”
Когато отворим голямата порта на Дандоловите къщи, унесени в шумната забързаност на съвременния град, се озоваваме в спокойната патриархална атмосфера на градския възрожденски двор.
Под голям навес е експониран едрия селскостопански инвентар, необходим за традиционно упражняваното земеделие. За младите хора, малко или много откъснали се от обработването на земята, е особено интересно да разгледат каруцата, ралата, грапите, сърповете и паламарките, диканите и разнообразните съдове за съхраняване на продукцията.
Под по-малък навес е пресъздадена обстановката, в която е протичало ежедневието на семейството през лятото. Възстановен е пещника, в който е изпичан домашния хляб, наоколо са експонирани домашни съдове и необходимите за приготвянето на вкусните нашенски ястия, сушени зеленчуци, подправки и билки. Връщаме се по пътечката, заобиколена от отглежданите от незапомнени времена в севлиевските дворове разнообразни видове мушкато, шекерче, калдъръмче, ружа, московче и здравец и по красива външна стълба влизаме в къщите. Те са три, съединени под общ покрив и свързани с врати помежду си. Построени са през 1870 г. Принадлежали на баща и двамата му сина от известната севлиевска фамилия Дандолови. Всяка от тези къщи обаче притежава относителна самостоятелност, като има собствен дюкян, порта към пътя и врата към общия двор. Обособени са три възрожденски интериора. Първият е типичен за времето преди освобождението, особено за селските райони на Севлиевския край. Там има възстановка на камина, паралия и трикраки столчета, водник с менците за вода, стомни и панички за хранене, сахани и бъклици, нощви и тагар за хляб, джорул, солник и лъжичник, завивки за постелята и много други. На манекени са показани и двата основни типа носии, характерни за балканския и поленския райони. Вторият интериор представлява гостна стая, типична за това време смесица между селския и градски начин на живот. Интересни експонати там са столовете, произведени преди Освобождението в столарската работилница на Гочо Драгошинов от Севлиево. Към средата на ХІХ век в Севлиево е имало вече достатъчно заможни семейства, които са можели да си позволят да украсят домовете си с мебели, доставени от чужбина, или направени по тамошен образец. Тези хора се обличали “ала франга” , а тоалетите на жените им също били изписани от чужбина или ушити по западен образец. Именно този начин на живот е отразен с покъщнина и дрехи в последния интериор. Разходката продължава, а експонатите искрят с красотата и неповторимия блясък на сътвореното с любов от човешка ръка.
Телефон за връзка: 0675-3-27-24
Последни коментари