СВЕТОВНО ИЗВЕСТЕН УЧЕН ГОСТУВА В СЕВЛИЕВО НА 29 МАЙ

Акад. Иван Юхновски е гост в краеведската поредица „Непознатият познат“ този месец. Той е български учен химик органик, доктор на химическите науки, член на БАН (от 1997), почетен член на БАН (от 2007) и председател на БАН (1996 – 2008). Работи над 40 години в Българската академия на науките и 24 години преподава в Софийския университет.

В дългогодишната си кариера заема различни експертни и обществени постове. Избран е за доктор хонорис кауза на три български и един украински университети. Действителен член е на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата в Париж и на Обществото „Лайбниц“ в Берлин. Експерт на Нобеловия комитет по химия. Носител на множество награди и отличия, сред които орден „Стара планина“ I степен и орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие.

От 1997 г. е почетен гражданин на град Севлиево.
Иван Юхновски е роден на 12 август 1937 г. в София в семейството на художник, автор на бижута и художествени изделия от пластмаси и стъкло. През 1945 г., когато е на 8 г., семейството е изселено в Севлиево и софийското им жителство е възстановено чак през 1963 г. Интересите на акад. Юхновски към химията и природните науки се проявяват още в детските години, покрай работата на баща му и в севлиевската мъжка гимназия, която той завършва през 1955 г.

„От много ранни години започнах да изпитвам силно желание да чета и научавам нови неща. Затова още от много малък станах постоянен и ревностен читател на библиотеката на читалище „Развитие“. Днес с чувство на дълбока признателност мога да кажа, че бъдещият ми път като учен и изследовател не би бил с толкова широки възможности за подготовка и избор на любимото поприще, а може би даже не би се осъществил, ако не беше тогавашната наша прекрасна и богата библиотека.”, споделя акад. Юхновски.

Тази близост и привързаност към севлиевската библиотека, които датират още от детските му години, се запазват и до днес. Той многократно дарява ценни книги за обогатяване на библиотечните колекции, а през 2020 г. отдел „Краезнание“ получи от него планетарен скенер, на който започна дигитализацията на ценни краеведски материали.